I предлог 1. с вин. п. (на вопрос «куда?») =ға, =ге, =қа, =ке, үстине;
положить книгу на стол китапты столдың үстине қойыў;
сесть на стул стүлға отырыў;
ехать на юг қублаға кетиў, түсликке кетиў;
идти на завод заводқа барыў;
взобраться на дерево терекке өрмелеў;
2. с предл. п. (на вопрос «где?») =да, =де, =та, =те, үстинде;
книга лежит на столе китап столдың үстинде жатыр;
работать на заводе заводта ислеў;
выступать на съезде съезде шығып сөйлеў;
жить на юге қублада турыў, түслик бетте турыў;
3. с вин. п. (при обозначении срока, времени действия) =да, =де, =та, =те;
=та, =ғе, =қа, =ке;
на следующий день екинши күни, ертеңине;
на Новый год Жаңа жылға;
опоздать на пять минут бес минутқа кешигиў;
на два дня еки күнге;
на зиму қысқа;
на этот раз бул жола, бул сапары;
со дня на день бүгинертең;
4. с предл. п. (при обозначении отрезка времени, срока совершения действия) =да, =де, =та, =те;
на закате күн батқанда, күн бата;
на рассвете таң атқанда, таң ата;
на днях жақында;
на той неделе өткен хәптеде;
5. с вин. п. (при обозначении направления действия) =ға, =ге, =қа, =ке баратуғын;
=на, =не;
поезд на Москву Москваға баратуғын поезд;
свалить вину на кого-л. айыпты басқаның мойнына аўдарыў;
записать книгу на брата китапты ағасының (инисиниң) атына жаздырыў;
6. с вин. п. (по направлению) =ға, =ге, =қа, =ке дейин;
мы поскакали на выстрел мылтықтың даўысы еситилетуғын жерге дейин бизлер шаўып кеттик;
7. с вин. п. (при указании цели, назначения) =га, =ге, =қа, =ке, ушын;
право на труд мийнет етиў ҳуқуқы;
подарить на память естелик ушын бериў;
на что это нужно бул не ушын керек, бул неге керек;
8. с вин. п. (при обозначении количественного признака предмета) =ға, =ге, =қа, =ке;
по книге на каждого ученика ҳәр бир оқыўшыға бир китаптан;
обед на пять человек бес адамға таярланған түслик;
9. с вин. п. (при умножении, делении) =ға, =ге, =қа, =ке;
разделить шесть на три алтыны үшке бөлиў;
10. с вин. п. (при обозначении обмена) =ға, =ге, =қа, =ке;
обменять книгу на альбом китапты альбомға аўмастырыў;
11. с вин. п. (при обозначении сходства);<br/> =ға, =ге, =қа, =ке;
он похож на отца ол әкесине усаған;
12. с вин. п. (при указании на характер действия) =ға, =ге, =қа, =ке;
=ша, =ше;
на новый лад жаңаша;
на старый лад ескише;
на голодный желудок аш қарынға, аш жүрекке;
верить на слово сөзге исениў;
13. с вин. п. (при словах, выражающих различные чувства) =ға, =ге, =қа, =ке;
=на, =не, =ма, =ме;
на его счастье оның бахтына;
на мою беду мениң басыма;
14. с вин. п. (при обозначении предмета, являющегося орудием действия) =ға, =ге, =қа, =ке;
запереть на замок қулыплап бекитиў, қулыплап тастаў;
застегнуть пальто на все пуговицы пальтоны барлық сәдеплерине илдириў;
15. с вин. п. (при обозначении физического недостатка): глухой на одно ухо бир қулағы герең;
слепой на один глаз бир көзи соқыр;
16. с предл. п. (при обозначении орудия или средства действия) =да, =де, =га, =те;
ехать на поезде поезда барыў;
играть на гитаре гитарада ойнаў;
17. с предл. п. (при обозначении предмета, являющегося нижней или внутренней частью чего-л.) =лы, =ли;
пальто на вате пахталы пальто;
18. с предл. п. (при обозначении характера действия) =ып, =ип;
=лап, =леп;
стоять на коленях саққа жүгинип турыў;
ползти на животе жер баўырлап жылысыў;
19. с предл. п. (в устойчивых сочетаниях) ...баратырып, ...баратырғанда, ...алдында;
на лету ушып баратырғанда;
ушып баратырып;
на бегу жуўырып баратырғанда;
жуўырып баратырып;
на глазах көз алдында;
* на первый взгляд биринши көргенде;
на здоровье! ҳадалы болсын!;
на самом деле расында да, ҳақыйқатында да;
на русском языке рус тилинде;
перевести на каракалпакский язык қарақалпақ тилине аўдарыў;
сердиться на коголибо биреўге ашыўланыў;
лежать на солнце күнде жатыў, күн шуўақта жатыў.
II частица в знач. сказ., разг. (возьми, бери, получай) мә, ал;
на книгу мә китап;
* вот тебе и на! әне қалас!;
наподи илаж жоқ, әттегене.
III частица, разг.: кто ни на есть ким болсада;
какой ни на есть қандай болсада, қайсысы болсада;
что ни на есть не болсада.
IВ приставка 1. фейил сөзлердиң алдынғы қосымтасы болып: 1) ис ҳәрекеттиң бағытын аңлатады, мыс.: набросить үстине таслаў;
2) ис ҳәрекеттиң толық көп санда болыўын аңлатады, мыс.: наговорить көп сөйлеў, мәниссиз көп сөйлеў;
3) ис ҳәрекеттиң әстелигин аңлатады, мыс.: напевать ыңылдап қосық айтыў;
4) «=ся» деген жанапай менен фейилдиң питкен түрлеринде ҳәрекеттиң питкенин аңлатады, мыс.: наесться тойыў;
2. бир нәрсениң үстинде туратуғынлығын аңлататуғын атлық ямаса келбетликлер дүзеди, мыс.: настенный дийўалы;
нарукавники жеңлик.